Копринена пеперуда

Родината на копринената пеперуда е древният Китай, където от копринените нишки на пашкулите са тъкали прочутите китайски платове. Копринената буба се отглежда от преди 4000 години. Поради ценната копринена нишка, която тя дава, нейното отглеждане се обособява като специално занятие на знатните привилегировани съсловия в границите на Великата Китайска Империя. Изнасянето на буби или бубено семе извън границите на империята се наказвало със смърт. През 550 г., византийският император Юстиниан отказал да плаща на Китай за скъпата коприна. Той вербувал двама персийски монаси и ги изпратил със задачата да откраднат тайната за производството на коприна. Две години по-късно монасите се завърнали в Константинопол, с ларви на копринена буба и семена от черничеви дървета, скрити в кухините на техните бамбукови бастуни. Днес този селскостопански отрасъл е застъпен в много страни. Япония е най-голямата производителка на пашкули на човек от населението, а България до 70-те години на ХХ век се нарежда на трето място в света по производство на пашкули на човек от населениета, след Япония и Корея. От края на ХV век се намират изобилни писмени данни, които дават ясна представа за състоянието на бубарството и копринарството в България и в нашия край. Отглеждането на черничеви дръвчета храната на копринената буба, е основното изискване, за да има бубарство. Поради благоприятните климатични условия във всички селища в Хасковския край са могли без особени усилия да садят и се грижат за разтежа на черничевите дървета. От началото на ХХ век местни специалисти са могли да произвеждат и скъпото бубено семе и са снабдявали целия район с необходимото бубено семе. Първите греньори са се учели от опитната станция в Бурса и от търговци на бубено семе, идващи от Франция и Италия. Дълги години, произведените пашкули в нашия край са били изкупвани от търговци от Одрин и Солун и от търговци от Италия. Със създаването на свилоточената промишленост в Свиленград, Харманли и Хасково, която преработва цялото пашкулено производство от края, цената на пашкулите се увеличава чувствително и се стабилизира. Интересът към бубохраненето се засилва, в резултат на това, че от 1935 година Българската земеделска и кооперативна банка е монополист на покупката на произвежданите в страната пашкули.