Белоглавият лешояд е разпространен в планините на Южна Европа, Северна Африка и Югозападна Азия. В миналото е гнездял и в България. Прави гнездо в малки пещери, по скални надвеси и корнизи, по клоните на дърветата. Гнезди на колонии.

Главата и шията на белоглавият лешояд са покрити с гъст бял пух. В долната част на шията има якичка от бели пухкави пера, която е прекъсната отпред. Горната страна на тялото е сиво-кафява, а долната по-тъмна или светло ръждиво кафява. Маховите пера и опашката са черни. Няма полов диморфизъм. При младите индивиди якичката е образувана от копиевидни пера, горната страна на тялото е червеникаво-кафява, а долната, светло кафява с белезникави резки.

Белоглавият лешояд става все по-рядък вид и днес общата му численост в Европа не е повече от 2000 индивида. Една от причините е, че липсва достатъчно храна в природата.Лешоядите в България са четири вида: белоглавият (с неоперени глава и шия, обитава високопланинските скали), берният (черно оперение и бяла глава, обитава планините, предпланините и равнините), египетският (той е най — дребният от българските лешояди, обитава скалисти проломи и обезлесени планински склонове), и накрая брадатият орел или брадатият лешояд (той е много рядък, срещал се е в местн. Сините камъни (край Сливен) на някои места в Рила и Пирин). Освен с прясно живо месо лешоядите се хранят и с влечугии дребни животни. Те са предимно полезни птици в природата – прочистват я от труповете. В България са под закрила. Два вида (брадатият и черният) саизчезнали в страната, а другите два (белоглавият и египетският) са изключително редки и за опазването им е необходимо създаването на трансгранични природни резервати.[1]

Всички лешояди имат слаба размножителна способност - снасят по 3-4, а някои - и по 1-2 яйца и то не всяка година. Половата им зрялост настъпва късно - при някои видове дори на 4-тата година. Нуждаят се от обширни открити пространства, които да облитат в търсене на храна - труп на умряло животно. [2]В недалечното минало лешоядите били много по-широко разпространени на територията на днешна България.[3][4]В България са намерени едни от най-древните фосилни останки от лешояди в Европа. Възрастта им според палеоорнитолога проф. Златозар Боев е на повече от 2 млн.