Африканският двурог носорог е голям и силен бозайник. Наричан е още черен носорог и е разпространен в Източна Африка.

Той е един сръчен непохватник. Въпреки тромавостта си черният носорог показва голяма пъргавина. Черният носорог може мигновено да завие в обратна посока, да тича в тръст или галоп.

Носорога е едро животно със силно и грубо тяло дълго до пет метра, високо два метра и достигащо на тегло до два тона. Главата му е удължена, ушите по-големи отколкото при белия носорог са леко мъхесто окосмени. Черният носорог има два рога (по-големи и по-фини при женските) разположени един зад друг, които се развиват от епидермиса. Предният е дълъг до един метър, а задният е значително по-къс. Краката им подобни на стълбове, къси и дебели имат по три пръста и завършват накрая с копита, като средното от тях е по-силно развито. Шията им е къса, опашката добре окосмена на върха. Тялото на носорозите е покрито с дебела кожа, почти лишена от косми.

Въпреки имената им белият и черният носорог не се различават по окраската си. И двата имат сива кожа. Белият носорог дължи името си на деформацията на холандската дума "wide", която означава широк и която е станала "whitе"(бял) на английски език.

Двата вида се различават един от друг по големината си (белият носорог е най-едрият сухоземен бозайник след африканския слон) и по формата на муцуната (заоблена при белия и удължена на върха при черния носорог). Белият носорог обитава Южна Африка и живее на стада от по 4-5 животни, които пасат заедно. Черния носорог е много по-разпространен. Видът наброява 12000 индивида. Черният носорог може да бъде смятан за домосед, тъй като води заседнал начин на живот. Въпреки това областта, която прекосява се разпростира на около 20км. от водопоя. Предпочитат равни местности покрити с храсти и единични дървета. Живее сам или с малкото си.

Черният носорог вижда лошо, но има добро обоняние и остър слух. Реакциите му са непредвидими, когато има нещо подозрително той може да се отдалечи или напротив да нападне яростно.От тук произлиза славата му на свирепо животно.

Горещите часове на деня той прекарва на сянка под дърветата. Оставя птиците да кацат по гърба му и да го почистват от паразити. С излитането си те го предупреждават за наближаваща опасност. Става дума предимно за буфагите (личинкояди) птици родствени на скорците. Малката бяла чапла също е свикнала със съседството на едрия бозайник, но се среща само близо до блатата.

Носорогът с удоволствие се къпе. На здрачаване или нощем той се приближава до блатото, за да утоли жаждата си и използва случая да се изкъпе в калта и да се въргаля в нея, докато възможно най-голяма част от тялото му се покрие с лепкава кал. Тази кална черупка бронира кожата му срещу ухапванията на насекомите. Носорогът се въргаля в прахта, като коня.