Щраусът е най-голямата птица в света. Той не може да лети, но има дълги и силни крака. Има малка глава, издължена, гола шия и огромни очи. На височина достига до 2,75 м, което му дава възможност да вижда хищниците отдалече. Когато забележат опасност, щраусите се отдалечават много бързо и така предупреждават зебрите и антилопите, които пасат близо до тях.

Женският щраус има кафеникава окраска, и когато мъти яйцата си през деня, трудно може да бъде забелязан в саваната. През нощта мъжкият щраус мъти яйцата. Неговите пера са черни, като само на опашката и жърховете на крилете има бели пера.

Щраусът притежава мощен рогов клюн. Може да поглъща големи парчета корени, луковици или цели растения, тъй като може да отваря човката си много широко. Щраусът е единствената птица, която има по два пръста на краката си - голям и малък. Ноктите на големите си пръсти използва като оръжие. Пръстите му, отдолу, са покрити с плътни възглавнички, което му позволява да бяга много бързо. Щраусът може да бяга с 65 км/ч и продължително време да поддържа тази скорост. 

Има шест подвида на Щрауса (Struthio camelus). Арабският щраус Struthio camelus syriacus, понастоящем изчезнал, е бил доста известен в пустините на Сирия и Арабия до около 1914 г., но няма сведения от 1941 г. насам. Те са били безогледно преследвани и ловувани заради перата и за спорт.Южната форма – Struthio camelus australis някога е била широко разпространена в Южна Африка, но понастоящем е ограничена до някои части от Югозападна Африка и Ангола. Този е подвидът, който първи е бил успешно опитомен заради перата си.Северните подвидове – Struthio camelus camelus, в миналото широко разпространени, сега се намират в степните страни, южно от Сахара, от Нигерия на запад до Етиопия на изток.Към запад в Мавритания и Рио ди Оро е позната четвъртата форма - Struthio camelus spatzi.Петата и най-известна форма е щраусът-масаи – Struthio camelus massaicus от Южна Кения и Танзания. Сомалийския щраус Struthio camelus molybdophanes, птица от страни с повече растителност, се намира от Северна Кения до Етиопия и Сомалия.Преди около 7 млн. години щрауси, но от друг фосилен вид, са обитавали и днешните български земи. В късно-миоценските палеонтологични находища при с. Калиманци (Мелнишко) и гр. Хаджидимово са намерени костни останки от каратеодоров щраус (Struthio karatheodoris), който бил значително по-едър от съвременния африкански щраус.